събота, септември 30, 2006
Blagoveshtenie -deniat ,v koito e roden Hristian
Znaete ,che Hristian e roden na 25-ti mart,Blagoveshtenie. Po sluchainost dvete mu imena savpadat sas smisala na tozi den. Spored Carkovnia kalendar Hristo e blag,dobar i Angel e vestonosec, Hristo i Angel- Blaga Vest. Hristian Angelo tova ime mu e izmisleno oshte predi da znaeme ,che shte bade momche, ako beshe momiche shteshe da se kazva Angela Hristiana, izmislihme go vednaga shtom razbrah, che sam bremenna. Huuum!
Благовещение е един от най-старите и най-хубавите празници на православните християни. На този ден Българската православна църква отдава почит на Света Богородица и вестта за Божественото, Непорочно Зачатие. “Радвай се, Благодатна, Господ е с теб, благословена си ти между жените!” – с тези думи Архангел Гавриил се обърнал към Дева Мария и й възвестил благата вест, очаквана от много векове и предсказана още от пророк Исаия, че ще зачене и ще роди Син, бъдещият Спасител на света Иисус Христос.
В България Благовещение се празнува още от Покръстването ни при Свети княз Борис Първи през ІХ век.
У нас Благовещение се нарича още Благовец или “половин Великден”. Старите хора твърдят, че с настъпването на този ден птиците се завръщат от юг и свиват нови гнезда, а поверията го свързват със самодиви, които се връщат в природата със своите танци. В доверчивата душа на много българи и до днес има място за наследени от стари в времена вярвания и обичаи. Според тях на Благовец мечките се събуждат от зимен сън, змиите излизат от дупките, а кукувицата кука за първи път. На този ден не се ходи рано за вода, защото човек може да срещне самодива и да се разболее. Сутринта къщата и дворът се премитат и сметта се изгаря. По селата жените белосват къщите и запушват дупките, после обикалят дома като дрънкат с тенекии и опушват с огън, за да прогонят змиите. Вярва се, че на Благовец никой не бива да остава гладен и без пари в джоба, защото така ще е до края на годината. На този ден се садят зеленчуци и овошки, за да са много и сладки плодовете им. Продупчват се ушите за обици, защото не боли, пчелари отварят кошерите и пускат пчелите си, за да бъде сладък меда, който ще съберат.
За българите думата “благо” има значение още и на “богатство, имане”. Затова се вярва, че в нощта срещу Благовец сини пламъци се появяват там, където има заровени пари, и тогава тръгват и иманярите. На този ден празнуват и всички с имена Благой, Блага, Бойко. По стара традиция на Благовещение се отдава особена почит на българската жена. И до днес в християнските семейства този ден е отреден за благодарност към майката и любимата, които даряваме с цвете и добри думи.
Благовещение е един от най-старите и най-хубавите празници на православните християни. На този ден Българската православна църква отдава почит на Света Богородица и вестта за Божественото, Непорочно Зачатие. “Радвай се, Благодатна, Господ е с теб, благословена си ти между жените!” – с тези думи Архангел Гавриил се обърнал към Дева Мария и й възвестил благата вест, очаквана от много векове и предсказана още от пророк Исаия, че ще зачене и ще роди Син, бъдещият Спасител на света Иисус Христос.
В България Благовещение се празнува още от Покръстването ни при Свети княз Борис Първи през ІХ век.
У нас Благовещение се нарича още Благовец или “половин Великден”. Старите хора твърдят, че с настъпването на този ден птиците се завръщат от юг и свиват нови гнезда, а поверията го свързват със самодиви, които се връщат в природата със своите танци. В доверчивата душа на много българи и до днес има място за наследени от стари в времена вярвания и обичаи. Според тях на Благовец мечките се събуждат от зимен сън, змиите излизат от дупките, а кукувицата кука за първи път. На този ден не се ходи рано за вода, защото човек може да срещне самодива и да се разболее. Сутринта къщата и дворът се премитат и сметта се изгаря. По селата жените белосват къщите и запушват дупките, после обикалят дома като дрънкат с тенекии и опушват с огън, за да прогонят змиите. Вярва се, че на Благовец никой не бива да остава гладен и без пари в джоба, защото така ще е до края на годината. На този ден се садят зеленчуци и овошки, за да са много и сладки плодовете им. Продупчват се ушите за обици, защото не боли, пчелари отварят кошерите и пускат пчелите си, за да бъде сладък меда, който ще съберат.
За българите думата “благо” има значение още и на “богатство, имане”. Затова се вярва, че в нощта срещу Благовец сини пламъци се появяват там, където има заровени пари, и тогава тръгват и иманярите. На този ден празнуват и всички с имена Благой, Блага, Бойко. По стара традиция на Благовещение се отдава особена почит на българската жена. И до днес в християнските семейства този ден е отреден за благодарност към майката и любимата, които даряваме с цвете и добри думи.